Ревността между голямото дете и бебето и как да разбираме мислите му

 Защо ревнуват по-големите деца, когато се появи бебе вкъщи?

И може ли да минем без ревност или това е задължително?

От опит мога да кажа, че според мен винаги има ревност от страна на голямото дете.

Няма как например пет години вниманието е било само за него и изведнъж идва някакво пеленаче, което отнема вниманието на майката, не постоянно, но по-голямата част от времето.

Голямото дете започва да проявява инат, да се сърди по-често, да крещи и най-вече да се държи лошо с бебето. Но то не го прави осъзнато.  Всъщност то е изплашено, наранено или по-скоро лишено от липсата на внимание от страна на родителите. Чувствата му са объркани, започва да си мисли колко е излишен, ненужен и самотен  и колко добре си беше преди бебето да се появи.

Мисля,  че през това минават всички семейства , само че разликата е в това, че всички подхождат по различен начин. 

Аз смятам, че просто родителите   трябва добре да си разпределят времето и с двете деца, за да не се чувства едното пренебрегнато.

Понякога това е трудно.

Има ли правилно решение и може ли да се избегне ревността оставям всеки сам да реши.